История на Кавказката овчарка – Част 1: Откъде започва всичко
Актуализирано: 22.09
Ами ако ви кажа, че историята на Кавказката овчарка не започва в развъдник?
Не на изложбен ринг.
Не с първия стандарт на породата.
Тя започва високо в Кавказките планини.
Там, където в продължение на векове природата и човекът заедно са решавали кое куче е достойно да предаде кръвта си нататък.
До всеки овчар вървяло голямо куче пазач.
Никой не го наричал шампион.
Никой не измервал размера на главата му.
Никой не броял зъбите му.
Всяка вечер имало само един въпрос:
Може ли това куче да защити стадото?
Ако отговорът бил „да“, на това куче се позволявало да остави потомство.
Понякога било тъмно.
Понякога петнисто.
Понякога сиво.
А понякога се раждало бяло кученце.
В онези времена цветът на козината никога не бил най-важното.
Това, което наистина имало значение, бил умът.
Смелостта.
Самостоятелността.
Предаността.
И способността да вземе правилното решение, без да чака човешка команда.
Тук бих искала да споделя една мисъл, която Татяна Положенцева веднъж сподели с мен.
Кавказката овчарка никога не е била шампион на кучешките изложби.
Тя е била шампион на живота.
Нямала е медали.
Нямала е титли.
Нямала е красиви описания в изложбени каталози.
Но за своя овчар тя била най-верният пазач, най-силният спътник и най-доброто куче на света.
В планината нямало купи.
Най-голямата награда не била трофей или лента.
Най-голямата награда била да спечели доверието на овчаря, да стои до него във всяка буря и цял живот да пази и него, и стадото му.
Това била най-високата чест, която една Кавказка овчарка можела да получи.
Това е само началото на нашата история...
Коментари