Герда и Мира
Разказ на Татяна Положенцева, собственик на развъдник Star Escort.
Дъщерята на Татяна била израснала сред кучета, но по онова време зетят категорично не искал животни в апартамента.
Строял къща, имал достатъчно грижи и смятал, че точно сега куче е последното, от което семейството има нужда.
Само че човек, който е израснал с кучета, трудно свиква с дом без тях.
А дъщерята на Татяна много страдала без куче до себе си.
Един ден дошла на гости при майка си.
Там била Герда.
Малка, само на четири месеца.
Дъщерята на Татяна я погледнала и казала само:
„Тя е моя.“
Съпругът ѝ дълго не се съгласявал.
Но понякога някои решения сякаш вече са взети, още преди всички да го разберат.
Накрая той отстъпил.
И така Герда тръгнала към новия си дом.
По това време тя била на четири месеца.
А бъдещата майка — в четвъртия месец от бременността.
Така Герда влязла в семейството още преди Мира да се роди.
Сякаш я чакала.
После се появила Мира.
И двете започнали да растат една до друга.
Едната — малко момиченце.
Другата — Кавказка овчарка, която с времето щяла да стане изложбено куче и шампионка.
Но у дома никой не се интересувал особено от титлите ѝ.
Там Герда имала друга работа.
Тя била до Мира.
Пазела я.
Наблюдавала я.
На Герда спокойно поверявали количката с детето.
Когато Мира спяла, кучето оставало наблизо.
А ако бебето започнело да плаче, Герда се приближавала до количката.
Побутвала я.
Разклащала я леко.
И понякога това било достатъчно.
Мира се успокоявала.
Но ако плачът не спирал, Герда разбирала, че този път не може да се справи сама.
Тогава давала знак на възрастните.
Никой не я бил учил как да бъде бавачка.
Никой не ѝ бил обяснявал кога детето просто трябва да бъде успокоено и кога трябва да бъде повикана майка му.
Тя просто живеела до Мира.
Наблюдавала я.
И знаела.
От онези години са останали снимки.
Мира до Герда.
Мира върху Герда.
Герда край количката.
Навън.
У дома.
Не подредени сцени за фотоапарата.
Не специални моменти, създадени за снимка.
Просто животът им.
Ден след ден.
Герда била шампионка на ринга.
Но за едно малко момиче тя била нещо много повече.
Тя била част от детството ѝ.
Герда и пожарът
Когато живееш до големи кучета, не всички съседи винаги са доволни.
Понякога се оплаквали.
Най-вече от лая.
Но Татяна казва:
„Кучетата невинаги лаят без причина.“
Една нощ Герда започнала да се държи странно.
Не можела да се успокои.
Постоянно искала да излезе навън.
Първоначално не разбирали какво ѝ има.
Но Герда настоявала.
Отново и отново.
Накрая я пуснали.
И в мига, в който излязла, тя се втурнала към съседната къща.
Там вече се разгарял пожар.
Хората още не били разбрали какво се случва.
Герда била разбрала.
По разказа на Татяна именно реакцията на кучето помогнала съседите да бъдат предупредени навреме.
Същите съседи, които понякога се оплаквали от кучешкия лай.
Тази нощ този лай вече не бил шум.
Бил предупреждение.
Герда помогнала да бъде спасено цялото семейство.
А опасността вероятно не била само за една къща.
Ако огънят се бил разпространил, можел да достигне и съседните домове — включително дома на Татяна и нейното семейство.
До вчера Герда стояла край количката на Мира.
Побутвала я, когато детето плачело.
Пазела едно малко момиче.
А в онази нощ пазела всички.
Същото куче.
Същият характер.
Само задачата била различна.
У дома — бавачката.
В нощта на пожара — пазачът.
Коментари