История на Кавказката овчарка – Част 8: Когато породата получава стандарт
Актуализирано: 26.09
В продължение на векове никой не измервал кавказките пазачески кучета с линия.
Никой не записвал точните ъгли на крайниците им.
Никой не сравнявал формата на главата им с писмено описание.
За овчаря било важно нещо друго.
Кучето трябвало да бъде силно.
Трябвало да издържа на студ, глад и дълги преходи.
Трябвало да пази стадото.
Трябвало да отстоява позицията си срещу хищници.
Планината не създавала кучета по стандарт.
Тя ги изпитвала.
Но в началото на XX век хората започнали да гледат на тези животни по нов начин.
Не само като на местни пазачи, а като на порода, която може да бъде описвана, сравнявана и развъждана по общи правила.
От работно куче към порода
През 30-те години съветското служебно кучевъдство започнало да се развива все по-системно.
Организирали се изложби.
Създавали се клубове.
Кучетата били класифицирани според порода и предназначение.
Специалистите започнали да записват физическите им характеристики и да обсъждат кои качества трябва да бъдат запазени.
През септември 1930 г. Кавказки овчарки били представени на Шестата всесъюзна изложба на служебни кучета в Ленинград.
Владимир Лвович Вайсман, една от важните фигури в ранната съветска кинология, отбелязал високото качество на показаните там овчарски кучета.
През същата година три Кавказки овчарки били представени и на изложба в Нюрнберг.
Две от тях получили оценка „отличен“.
А през май 1931 г. на Първата общогрузинска изложба на служебни кучета в Тифлис били представени 41 мъжки Кавказки овчарки.
Това вече не било случайното появяване на едно местно куче.
Породата започвала да се появява пред публика, съдии и специалисти.
Започвала да бъде сравнявана.
Вайсман и ранният образ на породата
През 1931 г. Вайсман публикувал книгата „Стандарт и характеристика на служебните кучета“.
В нея Кавказката овчарка е представена като силно, бдително и непретенциозно куче, подходящо за охранителна и караулна служба при различни климатични условия.
Този текст е важен не защото внезапно е създал породата.
Кавказките кучета са съществували много преди него.
Но за първи път техните качества били подредени в общо описание, предназначено за организирано служебно кучевъдство.
От този момент едно куче вече можело да бъде сравнявано не само с друго куче, но и с писмения образ на породата.
Това е същността на стандарта.
Той не създава живото животно.
Той описва към какво трябва да се стреми селекцията.
Един стандарт, много местни кучета
Проблемът бил, че в целия Кавказ нямало един напълно еднакъв тип.
Кучетата от различните райони се различавали по височина, костна система, дължина на козината, пропорции и цвят.
Тези различия били резултат от различния климат, терен, начин на отглеждане и местни пастирски традиции.
Грузинските кучета често били по-едри и по-мощни.
В Азербайджан се срещали както по-тежки планински кучета, така и по-високи, по-дългокраки степни кучета.
Арменските популации имали свои особености.
В Дагестан били разпространени по-ниски и по-квадратни типове, често с по-къса козина.
Преди стандартизацията всички тези различия можели да съществуват естествено.
Но когато започне организирана селекция, възниква неизбежният въпрос:
Кой от тези типове трябва да представя породата?
Мазовер и науката за селекцията
През 1954 г. Александър Павлович Мазовер публикувал „Племенная работа в служебном собаководстве“ — труд за развъдната работа в служебното кучевъдство.
В раздела за Кавказката овчарка той вече не се ограничава с общо описание.
Мазовер разглежда породата от гледна точка на развъдчика.
Сравнява регионалните популации.
Описва строежа им.
Дава индекси за телесните пропорции.
Разглежда козината и цвета.
Проследява конкретни разплодни животни и кръвни линии.
За него не било достатъчно едно куче просто да изглежда впечатляващо.
То трябвало и да предава желаните качества на потомството си.
Тук историята на породата навлиза в нов етап.
Планината останала нейният произход.
Но бъдещето ѝ вече започвало да се оформя и от развъдни планове, оценки и човешки избор.
Какво всъщност прави една изложба?
Когато хората видят купа или шампионска титла, често възприемат изложбата само като състезание.
Но първоначалната ѝ цел е много по-практична.
На изложба кучето се сравнява със стандарта.
Съдията оценява дали неговият строеж, движение и общ породен тип отговарят на описания идеал.
Само тази оценка не може да ни каже всичко за кучето.
Тя не разкрива напълно характера му.
Не гарантира здраво потомство.
Не замества отговорното развъждане.
Но дава независима експертна оценка доколко животното съответства на породния тип.
С времето изложбените оценки и развъдните прегледи започнали да влияят върху решенията кои кучета да се използват за разплод.
Правилата се различават между държавите и организациите.
На някои места се изискват определени изложбени оценки.
Другаде към тях се добавят здравни изследвания, работни изпити и решения на породния клуб.
Но принципът остава същият:
Развъждането не трябва да зависи единствено от мнението на стопанина.
Титлата не е целта
Зад една-единствена изложбена оценка стои много повече, отколкото публиката обикновено вижда.
Подготовка.
Пътуване.
Такси за участие.
Паркинг и нощувки.
Документи и сертификати.
Понякога дори след спечелена титла трябва да се плати допълнителна такса за официалното ѝ потвърждаване.
Затова изложбите трудно могат да се смятат за лесен начин да се вдигне цената на бъдещите кученца.
За развъдчика те често са разход, а не печалба.
Шампионската титла носи престиж.
Но за отговорното развъждане по-важно е друго.
Кучето да е представено пред независим специалист.
Да е сравнено със стандарта на породата.
И качествата му да не са оценявани само от човека, който го обича и притежава.
Понякога публиката вижда само купата.
Развъдчикът вижда целия път до нея.
Цената на единния образ
Стандартизацията внася ред.
Тя позволява породата да бъде разпознавана.
Прави възможно воденето на племенни книги.
Сравняването на поколения.
Планирането на съчетания.
Издаването на документи за произход.
Но има и друга страна.
Когато един тип започне да бъде предпочитан, останалите постепенно могат да останат на заден план.
Така богатото разнообразие на местните кавказки кучета бавно започва да се събира в един общ породен образ.
Този процес не се случил за една година.
Не започнал с един човек и не завършил с един документ.
Вайсман дал ранно общо описание.
Мазовер измервал и сравнявал регионалните популации.
Клубове и развъдчици започнали да решават кои качества трябва да бъдат фиксирани и запазени.
И постепенно кучето, което векове наред било оформяно според нуждите на овчаря, започнало да се оформя и според изискванията на организираната кинология.
Преди пред него стояла планината.
Сега пред него стоял и стандартът.
Коментари