История на Кавказката овчарка – Част 7: От планината към службата
Актуализирано: 26.09
В продължение на векове кавказките пазачески кучета изпълнявали една и съща задача. Да пазят стадото. Да предупреждават за опасност. Да стоят на пост, докато хората спят.
Тези качества естествено привлекли вниманието не само на овчарите, но и на онези, които търсели надеждни кучета за охрана на крепости, лагери, складове и граници.
Тук историята става по-сложна. Между разказите за военното използване на Кавказката овчарка и документите, които действително могат да бъдат проверени, има голяма разлика.
Истории без запазени документи
В редица по-късни киноложки публикации се повтаря твърдението, че още през 1765 г. кавказки пазачески кучета били използвани за караулна служба в Османската армия.
Идеята звучи напълно възможна. Едро куче, недоверчиво към непознати и способно да пази самостоятелно, би било ценно във всеки военен лагер.
Но досега не е открит оригинален османски документ, който да потвърждава тази история. Нямаме архивна препратка. Нямаме оригиналния текст. Нямаме и надеждна академична публикация, която да представя или цитира такъв документ.
Затова това твърдение не може да бъде прието като доказан исторически факт.
Подобен проблем има и с генерал Алексей Ермолов. По-късната литература твърди, че по време на Кавказката война Кавказки овчарки били въведени за караулна служба във всички руски крепости в района. Това твърдение се среща и в съветски киноложки трудове от XX век.
Но отново липсва най-важното. Самата заповед не е открита. Няма точна дата. Няма архивна препратка. Няма документ, подписан от Ермолов, който да позволи тази история да бъде представена като безспорен факт.
Това не означава, че кавказки кучета никога не са пазили руски крепости или военни лагери. Напълно възможно е отделни гарнизони да са използвали местни кучета. Но трябва да има ясна граница между възможното и доказаното.
Когато държавата започва да ги описва
Първите надеждни следи се появяват много по-късно. В началото на XX век младият Съветски съюз започва организирано да развива служебното кучевъдство. Кучетата вече не се разглеждали само като помощници на овчари, ловци или частни стопани. Държавните институции започнали да ги оценяват за конкретни задачи: охрана, караулна служба, гранична служба, конвойна работа и откриване на нарушители.
През септември 1930 г. в Ленинград се провела Шестата всесъюзна изложба на служебни кучета. Сред представените местни овчарски породи били и Кавказките овчарки. Владимир Лвович Вайсман, една от важните фигури в ранното съветско служебно кучевъдство, отбелязал високото качество на показаните овчарски кучета.
Участието в изложба не доказва военна служба. Но показва нещо друго. Кавказката овчарка вече била влязла в полето на организираната държавна кинология. Тя вече не била само куче от далечните пасища. Започнали да я наблюдават, описват и оценяват като потенциално служебно куче.
Първата ясна служебна оценка
През 1931 г. Вайсман публикувал труда си „Стандарт и характеристика на служебните кучета“. В описанието на Кавказката овчарка той обърнал внимание на здравото телосложение, бдителността, острия слух, доброто зрение и гъстата козина.
След това направил важен извод. Според Вайсман тези качества правели кучето подходящо за охранителна и караулна служба при различни климатични условия и без особено високи материални разходи.
Това е важен момент в историята на породата. За първи път имаме публикуван съветски текст, който ясно свързва Кавказката овчарка с конкретна служебна роля.
Но и тук трябва да бъдем точни. Вайсман не ни казва колко Кавказки овчарки вече служат в армията. Не посочва гарнизони. Не описва конкретни подразделения. Не дава данни за изпитания или масово използване. Текстът доказва, че породата е смятана за подходяща за караулна служба. Не доказва мащаба, в който вече е била използвана.
От пригодност към реална служба
По-късни изследвания на архивни материали на НКВД сочат, че през 1940 г. е одобрена инструкция за използването на служебни кучета при охраната на поправително-трудови лагери и колонии. Печатно издание на тази инструкция се свързва с печатницата на Усольлаг в Соликамск през 1942 г.
В съвременни изследвания, разглеждащи този материал, Кавказката овчарка е посочена сред кучетата, използвани за караулна служба. Това е по-силно свидетелство за действително използване.
Оригиналният текст на инструкцията обаче все още не е открит в свободно достъпен цифров вид. Затова не можем да цитираме документа директно или със сигурност да кажем как точно е била формулирана ролята на породата в него.
Можем само предпазливо да заключим, че към началото на 40-те години данните, свързани с НКВД, ни дават основание да смятаме, че Кавказката овчарка вече е била включвана в държавна караулна служба. Докато оригиналният текст на инструкцията не бъде пряко проверен, тази част от историята трябва да бъде представяна внимателно.
Защо точно тези кучета?
Качествата на Кавказката овчарка били оформени от средата и от работата, която тя изпълнявала поколения наред. Трябвало да остава сама със стадото. Да реагира, без да чака команда. Да разпознава приближаваща опасност. Да не отстъпва лесно. Да работи в студ, сняг, вятър и дъжд.
За овчаря тези качества означавали защита на стадото. За държавната служба означавали защита на обекти и територии. Средата се променила. Задачата се променила. Но основният инстинкт останал същият — да пази онова, което му е поверено.
Между разказа и доказателството
Историята на военното и държавното използване на Кавказката овчарка не започва с един ясно запазен указ. Не може да бъде сведена до една дата или един командир. Вместо това тя се появява постепенно.
Първо като вероятна местна практика. После като твърдение, записано десетилетия по-късно. След това като обект на интерес за съветското служебно кучевъдство. И накрая като куче с документирана пригодност и вероятно реално използване в държавните структури за сигурност.
Османската история от 1765 г. остава непотвърдена. Заповедта на Ермолов остава ненамерена. Но публикацията на Вайсман от 1931 г. вече е надеждна следа, че Кавказката овчарка е била смятана за подходяща за караулна служба. А данните, свързани с НКВД от началото на 40-те години, ни дават основание да смятаме, че породата вече е навлизала в реалната система на държавната охрана.
Кавказката овчарка не престанала да бъде пазачът на планината. Държавата просто открила, че същите качества могат да пазят и други граници. Не само границата между стадото и хищника, но и границата между охраняваното място и човека, който се опитва да я прекрачи.
Коментари