История на Кавказката овчарка – Част 2: Царят, останал в историята... и кучетата, останали в легендите
Актуализирано: 22.09
Преди повече от две хиляди години...
Първите слънчеви лъчи бавно осветявали върховете на Арменското плато. Древните пътища били изпълнени с кервани, които превозвали коприна, подправки и злато. Войници пазели планинските проходи. Високо в планините овчари водели стадата си към пасищата, а до тях спокойно вървели големи кучета.
Никой не можел да си представи, че повече от две хиляди години по-късно хората все още ще спорят къде всъщност започва историята на Кавказката овчарка.
По това време Армения била управлявана от млад цар. Името му било Тигран. Все още никой не го наричал Велики. Той просто имал мечта — да обедини народа си, да направи царството си силно и да остави наследство, което бъдещите поколения ще помнят.
Годините минавали. Строели се нови градове. Издигали се крепости. Търговци пътували по древните пътища от всички краища на познатия свят. И името на Тигран постепенно станало известно далеч отвъд Кавказ.
Историята ни разказва, че именно по време на неговото управление Армения достигнала върха на могъществото си. Границите ѝ се простирали от Средиземно до Каспийско море. Тогава хората започнали да го наричат... Тигран Велики.
Но когато говорим за толкова далечни времена, историята никога не върви сама. До нея винаги вървят легендите.
Докато Тигран изграждал своята империя, по склоновете на Арменското плато вече живеели забележителни кучета. Днес много хора ги познават като гампр. На арменски думата „гампр“ (գամփռ) означава „голямо рошаво животно“. Други ги наричали вълкодави — кучета, достатъчно силни да се изправят срещу вълци. В някои стари източници се среща и името Gelkhet, свързвано с тези безстрашни пазачи.
Според няколко антропологични изследвания тези кучета живеят на Арменското плато повече от 3000 години. Високите планини и суровата среда помогнали забележителните им качества да се запазят през вековете.
Те били големи, силни и изключително самостоятелни кучета. Някои били дългокосмести. Други — късокосмести. Срещали се бели, сиви, рижи, тигрови и черни. Но по онова време никой не избирал куче заради цвета му.
Истински важни били смелостта. Умът. Спокойствието. Предаността. И способността да вземе правилното решение, когато наблизо няма човек.
Тези кучета защитавали стадата от вълци и мечки. Пазели домове и села. Придружавали ловци. А според някои исторически източници и древни предания служели и редом с арменската армия.
И днес археолозите продължават да откриват останки от големи кучета, живели по тези земи преди хиляди години. Историците изучават древни хроники. Легендите продължават да се предават от поколение на поколение.
Били ли са тези кучета сред древните предци на днешната Кавказка овчарка? Историята все още не ни е дала окончателен отговор. Но заедно ще продължим да го търсим.
Изображението е художествена интерпретация, създадена специално за поредицата „История на Кавказката овчарка – Истина, история и митове“. До наши дни не е запазено историческо изображение на цар Тигран II заедно с големи пазачески кучета. Илюстрацията е вдъхновена от исторически сведения, археологически открития и древни легенди за силните пазачески кучета, живели в Кавказ преди повече от две хиляди години.
📚 Източници
• FCI Стандарт № 328 – Кавказка овчарка • Encyclopaedia Britannica – Tigranes II the Great • People of Armenia – Dogs in Ancient Armenia • Absolute Armenia – Armenian Gampr • Исторически публикации за Древна Армения и Кавказ. • Консултация и редакционен преглед – Татяна Положенцева.
За онези, които просто не могат да чакат...
Следващата глава ще бъде публикувана първо в www.seveguard.com в събота. Историята продължава всяка неделя в нашите социални мрежи. 🐺📖
Коментари