Две истински истории от Татяна Положенцева
Актуализирано: 22.09
Татяна Положенцева е собственик на развъдник Star Escort и развъжда Кавказки овчарки повече от 30 години.
През годините, в които живее и работи с Кавказки овчарки, Татяна е събрала безброй истории. Някои звучат почти като легенди, но са част от реалния живот. Тези две истории са много различни, но и двете показват нещо важно за породата: истинските работни качества невинаги се изразяват в постоянен лай, хвърляне по оградата или демонстративна агресия.
Понякога кучето изглежда напълно спокойно — до момента, в който реши, че наистина има какво да пази.
Паша и букетът от бели рози
Един от възпитаниците на Татяна бил Agbash Pasha Star Escort — голяма бяла Кавказка овчарка.
Купил го мъж от Азербайджан по препоръка на свой приятел, който вече имал кучета от развъдника на Татяна. В началото всичко било съвсем обичайно — няколко снимки, кратки съобщения и доволен стопанин.
След една седмица отиваме в планината.
След това връзката почти прекъснала. Паша заминал със стопанина си в планините на Азербайджан, където живеел и работел край стадо овце.
Минали около две години. Един ден на Татяна се обадил непознат мъж с акцент. Поискал домашния ѝ адрес и телефон за връзка с куриер. Тя дала данните, без да разбира защо са му необходими.
На следващия ден пристигнал куриер с огромен букет бели рози.
Татяна била напълно озадачена и се обадила на човека, поискал адреса ѝ. Тогава разбрала причината: Паша бил спасил живота на своя стопанин.
Белите рози били избрани неслучайно — символична подсказка за белия пес, който някога напуснал развъдника ѝ като кученце, а сега живеел и работел със стопанина си в планината.
Запазена е публикация от май 2021 г. със снимка на Паша при стадото в планината и с букета бели рози, изпратен на Татяна. На картичката имало благодарност за прекрасното куче и верния приятел.
Татяна така и не получила много подробности как точно Паша е спасил стопанина си. Но знаела най-важното — едно от кучетата, които е отгледала, е спасило човешки живот.
„Вашето куче… отхапа ухо“
Втората история започнала съвсем различно. Телефонът звъннал. Мъжът отсреща звучал така, сякаш не знае дали да се смее, да плаче или просто още е в шок.
Вашето куче… отхапа ухо.
Първоначално Татяна дори не разбрала за кое куче става дума. Нейните кучета били у дома и никое не било избягало. После станало ясно, че говори за един от младите възпитаници на Star Escort.
Всички смятали младия Кавказец почти за ‘пластилинов’. Не лаел излишно и не се хвърлял по хората. На мястото имало строеж и работници редовно идвали и си отивали. Кучето било свикнало да вижда хора в тази част на имота и почти не им обръщало внимание.
Постепенно всички започнали да мислят, че може би от него няма да стане кой знае какъв пазач.
После около две седмици на строежа нямало никого. Когато дошли нови работници, стопанинът ги представил на кучето и се отдалечил да им покаже инструментите и работата. Не минала и минута — чул се лай, а след него и викове.
Един от новите работници влязъл в част от имота, където чужди хора преди не били влизали, и посегнал да вземе нещо — инструмент, кофа или друг предмет. Кучето реагирало веднага.
За Татяна най-важното в тази история не било самото ухапване, а защо кучето до този момент спокойно приемало работниците и защо точно тогава поведението му се променило.
То било свикнало да вижда хора, които идват на строежа и работят. Чуждият човек сам по себе си не бил враг. Но когато преминал друга граница и посегнал към нещо, което кучето възприемало като принадлежащо на стопанина, ситуацията се променила.
Татяна сравнява това с традиционния живот на чабанските кучета в Кавказ. Когато пастири прекарват стадо през селище, наоколо има много хора. Волкодавите не нападат всеки непознат само защото е чужд. Но всички знаят едно просто правило: овцата не се пипа.
Това е работа, на която не можеш да научиш кучето.
Куче може да бъде обучено да хапе защитен ръкав. Но според Татяна това само по себе си не е достатъчно за истинска охрана. Кавказката овчарка трябва да живее до своите хора, да наблюдава ежедневието, да познава територията, нормалните посетители и обичайните ситуации и да разбира къде са истинските граници.
Понякога кучето, което всички наричат ‘меко’, просто още не е имало причина да покаже какво всъщност представлява.
През годините Татяна е развъждала Кавказки овчарки в различни цветове. Когато станало дума за белите кучета, тя го казала съвсем просто:
Белият цвят е просто друга дреха.
Под тази ‘дреха’ е същата Кавказка овчарка — самостоятелна, наблюдателна, силно привързана към онова, което смята за свое, и с инстинкт да пази повереното ѝ.
Коментари